Допустимо ли е ваучерите за храна да се обвържат с отработените дни през месеца?
Изх. № 26-Ш-10
Дата: 10.01.2020 год.
ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 34;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 10.
ОТНОСНО: прилагане на данъчното и осигурително законодателство при предоставяне на ваучери за храна
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. №26-Ш-10#1/14.11.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството предоставя ваучери за храна на всички свои служители в размер на 95 лв. (деветдесет и пет лева) на месец. С оглед изискването за достъпност на социалните придобивки за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол възникват въпроси, свързани с необходимостта от предоставяне на тази придобивка и на служителите, които са в дългосрочен отпуск (например за бременност и раждане, гледане на дете, болнични над един месец, дългосрочен неплатен отпуск, отпуски за обучение и др. подобни случаи).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Допустимо ли е ваучерите за храна да не се предоставят на служителите, намиращи се в дългосрочен отпуск (за бременност и раждане, отглеждане на дете, болнични над един месец, неплатен отпуск над един месец, отпуски за обучение и др. подобни случаи), без това да се отразява на третирането им като социални разходи, предоставени в натура, като се вземе предвид, че служителите в дългосрочен отпуск не полагат труд, а предназначението на ваучерите за храна като вид социална придобивка, е служителите да си осигуряват храна, когато са на работа?
2. Независимо от отговора на горния въпрос, допустимо ли е стойността на ваучерите за храна да е различна за различни категории служители, без това да се отразява на третирането им като социални разходи, предоставени в натура, както следва:
(i) 60 лв. месечно за всички служители, които ползват дългосрочен отпуск – за бременност и раждане, отглеждане на дете, поради неработоспособност над един календарен месец, неплатен отпуск над един месец, и др.;
(ii) 95 лв. месечно за всички останали служители?
3. Достатъчно ли е приемането на решение от управителния орган на дружеството, с което да бъде въведено предоставяне на ваучери съгласно описаното във въпроси № 1 (ваучерите за храна да не се предоставят на служителите, намиращи се в дългосрочен отпуск) и № 2 (ваучерите за храна да се предоставят и на служителите, намиращи се в дългосрочен отпуск, но в намален размер), за да са изпълнени условията за третирането им като социални разходи, предоставени в натура?
4. При положение че и на служителите, които ползват дългосрочен отпуск, се предоставят ваучери на стойност 95 лв. месечно, как следва да се уреди въпросът с удържането и внасянето на дължими осигурителни вноски върху горницата над 60 лв., тъй като тези служители не получават трудово възнаграждение за периода на дългосрочния отпуск?
5. В допълнение на горния въпрос бихме желали да разберем дали е допустимо дружеството да внася припадащата се на служителя част от осигурителните вноски за времето на дългосрочния отпуск, които да удържи от възнаграждението при завръщането на служителя на работа?
6. Допустимо ли е за служителите да се внасят осигурителни вноски, докато са в дългосрочен отпуск за бременност и раждане/отглеждане на дете/неработоспособност, и ще бъде ли признато това време за осигурителен стаж, ако за служителя са правени осигурителни вноски?
7. Представлява ли внасянето на осигурителни вноски за служителите в дългосрочен отпуск самостоятелно основание за прекратяване изплащането на полагащо се обезщетение за бременност и раждане/отглеждане на дете/неработоспособност от държавното обществено осигуряване?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
По прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО).
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в т. 34 на § l от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според дефиницията, дадена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие, че придобивките са достъпни за всички работници и служители за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писмо с изх. №24-34-90/29.09.2014 г., което е публикувано в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).
Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск,
В хипотезата, когато ваучерите за храна се предоставят на всички служители, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, във връзка с временна неработоспособност и майчинство, изискването за общодостъпност също не е нарушено.
Когато обаче се възприеме смесен подход за предоставяне на ваучери за храна (60 лв. месечно за служителите, които ползват дългосрочен отпуск и 95 лв. месечно за всички останали служители), следва да се има предвид, че предоставянето на придобивката в различен размер представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в ЗДДФЛ.
Едно от условията, за да бъде определен даден разход като социален е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. От тази формулировка става ясно, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.
Във връзка с гореизложеното, считам че когато редът за предоставяне на ваучерите е определен от ръководството на предприятието при разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателят разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
По прилагане на осигурителното законодателство:
На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7 (ал. 12 на чл. 6 от КСО).
Аналогичен е текстът на чл. 2, ал. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), съгласно който осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура.
Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 (чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1 т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО. Когато средствата за сметка на социалните разходи са предоставени под формата на ваучери за храна, стойността им е до 60 лв. месечно и са изпълнени условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО, те ще попаднат в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ и върху тях не се дължат осигурителни вноски. В случаите, в които изплатените средства са в размер над 60 лв. месечно, същите излизат извън необлагаемите по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО социални разходи и върху разликата над 60 лв. се дължат задължителните осигурителни вноски.
Дефиниция на „осигурено лице“ за целите на ДОО е въведена с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицата, които са започнали трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и т. 5 от кодекса ( аргумент § 1, ал. 1, т. 3, изречение второ). Съгласно цитираната разпоредба за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платени и неплатени отпуски за временна неработоспособност, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Следователно, за периода на ползване на някои от гореспоменатите видове отпуск, лицата се считат за осигурени лица по смисъла на КСО.
В хипотезата, в която ваучерите за храна не се предоставят при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО, върху стойността им се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 12 от КСО за всички осигурени лица.
Лицата, ползващи неплатен отпуск над 30 работни дни в една календарна година, не са осигурени лица за целите на държавното обществено осигуряване и за тях не се дължат осигурителни и здравноосигурителни вноски върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна. Основанието за това е текстът на чл. 10, ал. 2 от КСО, съгласно който осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 от кодекса не е прекратена.
Необходимо е да се отбележи, че сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определянето на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя.
Когато осигурените лица са в дългосрочен отпуск и не получават трудово възнаграждение, за да им бъде удържана частта от осигурителните вноски върху стойността на ваучерите за храна съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителят следва да начисли като вземане дължимите от лицата вноски, съобразно правилата на счетоводното законодателство.
Възнаграждение при полагане на личен труд от собственик/съдружник.
Може ли да бъде разпределен дивидент в полза само на един от съдружниците/акционерите?
Продажба на автомобил, за който не е ползван данъчен кредит при покупката? Начислява ли се 20% ДДС?