Данъчно третиране при отписване на несъбираеми вземания
Намерете ни във фейсбук 
Счетоводна къща Алфа Консулт
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/, приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочените нормативни документи.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон. Разпоредбите на чл. 37 определят, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
- изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо /в сила от 01.01.2014 г./;
- възмездно прехвърляне на вземането;
- производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
- с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
- преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон /в сила от 01.01.2014 г./;
- при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.
Следователно по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи.
При отчитане на счетоводни разходи през 2017г. от отписване на вземания като несъбираеми, същите ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка са изминали пет години или са налице останалите хипотези, посочени в чл. 37, ал.1, т. 1- 6 от ЗКПО. Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако е договорен друг срок за плащане, срокът следва да се брои като се вземе предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД. Необходимо е да се има предвид, че следва да е доказано с надлежни документи, че сумите са несъбираеми.
Считано от 01.01.2014 г. са извършени изменения на чл. 37 от ЗКПО, с които непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания ще се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата в закона. Тази промяна дава възможност на данъчно задължените лица коректно и цялостно да могат да оценят и приложат счетоводното и данъчното законодателство по отношение на вземанията.
Добавянето на израза „най-рано” в текста на чл. 37 от ЗКПО допуска признаването на разходите да може да се извърши и в друга, следваща година, в която е налице изпълнение на условие по чл. 37 от ЗКПО.
Ще обърнем внимание, че не е задължително вземания, на които 2017 г. е 5-тата година откато са изискуеми, да се отпишат през 2017 г. Ако има надежда вземането да се събере, не е необходимо то да се отписва. Ако в следващ данъчен период стане ясно,че вземането не може да се събере - то може да се отпише тогава, като отново отчетеният разход не подлежи на данъчно преобразуване.
Ще уточним, че ако вземане отписано като разход на 5-тата година впоследствие се събере от длъжника (изцяло или частично), отчетеният приход не подлежи на данъчно преобразуване – признава се за данъчни цели и се облага по общия ред на закона.
За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в закона е посочено, че приход/разход е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува финансовия резултат за текущата или следващите години – чл. 25 от ЗКПО.
За удостоверяване на стопанските операции е необходимо да се издаде първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършеното действие и който да съдържа изискуемите по реда на ЗСч реквизити. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, са визирани в чл. 7, ал. 2 от същия закон. В случая счетоводната отчетност следва да бъде организирана така, че да дава информация за датата, на която вземанията са станали изискуеми.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Като пример за документ, удостоверяващ отписване на несъбираемо вземане може да се посочи взето решение на ръководството на дружеството, документ /протокол или друго наименование/ за отписване и други документи, допълващи информацията и удостоверяващи основанието за стопанските операции.
Погасителната давност:
Счетоводна къща Алфа Консулт
Таблица за размера на осигурителните вноски за 2018г.
Обезщетения по Кодекса на труда - как да изчислим?
Фишове за заплати при изплащане на възнагражденията по банков път. Минимална месечна работна заплата
Годишна отчетност за дейността на предприятията 2017г.