Договор за управление и Договор за полагане на личен труд- неплатени суми и преобразуване по ЗКПО
Намерете ни във фейсбук 
Счетоводна къща Алфа Консулт
Въпрос: Дружеството ни е регистрирано като ООД. Съдружниците се самоосигуряват и работят във фирмата като полагат личен труд. Същите се самоосигуряват на база минималния осигурителен доход за 2017г – 460 лв.
Въпросът, който се поставя е:
1.Възможно ли е съдружниците да полагат личен труд срещу полагащо се възнаграждение, което да се отчита като счетоводен разход и следва ли да се приложи чл. 42 от ЗКПО?
Съгласно § 1, т. 26, буква „и” от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1 се приравняват на трудови. При уреждане на правоотношенията между дружеството и физическите лица - съдружници, следва да са спазени изискванията на законовите разпоредби в съответните нормативни актове /КТ, ТЗ, КСО, ЗЗО, ЗЗД/. Полагането на личен труд във връзка с дейността на дружеството се възмездява чрез договореното възнаграждение. Същото става счетоводен разход чрез неговото начисляване. Осчетоводяването на разходите за възнаграждения за положения личен труд, трябва да се основава на първични счетоводни документи за определяне и начисляване на посочените разходи /договори, ведомости и др./ Минималните изисквания към първичните счетоводни документи, които засягат дейността на предприятието, са посочени в чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Данъчното третиране на разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на дружеството. На основание разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Ето защо, за да са признати за данъчни цели разходите за възнаграждения за положен личен труд, следва да са документално обосновани, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, и да са начислени във връзка с дейността на дружеството.
При приключване на данъчната година и изготвяне на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, дружеството е необходимо да има предвид разпоредбите на чл. 42 от ЗКПО. Съгласно ал. 1 от посочената норма разходите на данъчно задължено лице, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ /в т.ч. начислените възнаграждения за положен личен труд/, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане т.е. с тях се увеличава счетоводния финансов резултат. Изключение е направено с ал. 2 на чл. 42 от корпоративния закон, съгласно което не се извършва увеличение с разходите, представляващи:
1.основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;
2.обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;
3. доходи на еднолични търговци.
Възнагражденията за положен личен труд на съдружниците са приравнени към трудови правоотношения за целите на определяне на данъка върху доходите на физическите лица по смисъла и за целите на ЗДДФЛ. По своята същност те не представляват трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда и поради липсата в ЗКПО на специална препратка към § 1, т. 26, буква «и» от ДР на ЗДДФЛ не е възможно да се приложи изключението по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, относно начислените и неизплатени възнаграждения.
Непризнатите разходи за начислени, но неизплатени възнаграждения за положен личен труд се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, т.е. в следващ отчетен период данъчният закон допуска намаление на счетоводния финансов резултат, но само при реално изплащане на възнагражденията.
Физическите лица, които в качеството си на самоосигуряващи се лица ще получават възнаграждение за личен труд, следва да подават годишна данъчна декларация на основание по чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ. Информацията за попълване на годишната данъчна декларация се намира в служебната бележка, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗДДФЛ се издава и предоставя на работника/ служителя за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък, когато доходът е от правоотношение по § 1, т. 26, буква „и” от ДР на закона.
Получените месечни възнаграждения се облагат с авансов данък, в съответствие с разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е длъжно да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по параграф 1, т. 26, буква „и" от допълнителните разпоредби, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. На основание чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ така придобитите доходи не се включват при годишното преизчисляване на доходите от трудови правоотношения, извършвано от работодателя. Доколкото посочените доходи са дефинирани като доходи от трудови правоотношения, но само за целите на ЗДДФЛ, те не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ.
Въпрос: Дружеството ни е регистрирано като ООД. С решение на Общото събрание е взето решение с единия съдружник да бъде сключен договор за управление и контрол - с основна работна заплата в размер на 660 лв., а с другия съдружник да бъде сключен трудов договор с основна работна заплата от 660 лв.
Въпросът, който се поставя:
1.Трудовите възнаграждения и осигуровки на тези лица признават ли се за разходи на дружеството и следва ли да се приложи чл. 42 от ЗКПО?
Във въпросът е посочено, че Общото събрание на дружеството е взело решение двамата съдружници да работят за реализиране предмета на дейност на дружеството, като с единия се сключи договор за управление и контрол, а с другия трудов договор.От тази информация се предполага, че единият ще получава възнаграждение за дейностите си за управление и координиране на дейността на дружеството, а другият - за извършване на личен труд, във връзка с дейността на дружеството.
Данъчното третиране на разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. При уреждане на трудово-правните и гражданско-правните отношения между дружеството и физическите лица - съдружници, следва да са спазени изискванията на законовите разпоредби в съответните нормативни актове /КТ, ТЗ, КСО, ЗЗО, ЗЗД/. Полагането на труд във връзка с дейността на дружеството се възмездява чрез договореното възнаграждение. Същото става счетоводен разход чрез неговото начисляване. Счетоводен разход са и начислените суми за социално и здраво осигуряване, когато това е предвидено в съответния нормативен акт – КСО и ЗЗО, подробно разяснено в частта за социално и здравно осигуряване. Осчетоводяването на разходите за възнаграждения и осигуровки за положения труд, с оглед сключените договори, трябва да се основава на първични счетоводни документи за определяне и начисляване на посочените разходи /договори, ведомости и др./ Изискванията към първичните счетоводни документи, които засягат дейността на предприятието, са посочени в чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
На основание разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Ето защо, за да са признати за данъчни цели разходите за възнаграждения и следващите се суми за осигуряване, следва да са документално обосновани, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, и да са начислени във връзка с дейността на дружеството.
Тук следва да се отбележи, че за целите на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), правоотношенията, възникващи по силата на договор за управление и контрол, са приравнени на трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б."з" от ДР на ЗДДФЛ. Тази норма е от значение единствено и само за целите на данъчното облагане на този вид доходи по реда на ЗДДФЛ.
При приключване на данъчната година и изготвяне на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, дружеството е необходимо да има предвид разпоредбите на чл. 42 от ЗКПО. Съгласно посочената норма разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, в т.ч. начислените възнаграждения по договор за упревление и контрол, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Същото се отнася и за разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи за доходи от управление и контрол. Тази разпоредба не се прилага за разходите, представляващи:
1. основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;
2. обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;
3. доходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходи за доходи и осигуровки се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, а осигуровките при внесяне в приход на бюджета.
Счетоводна къща Алфа Консулт
Данъчно третиране при отписване на несъбираеми вземания
Какви декларации подават предприятията без дейност през 2017г.?
Пeнсии за осигурителен стаж и възраст- 2018г.
Календар на счетоводителя за 2018 г.
Становище относно прилагането на осигурителното законодателство за 2018 г.
Обезщетения по Кодекса на труда - как да изчислим?
Пренасяне на данъчна загуба по ЗКПО - същност и пример.
Отразяване на получен дивидент от юридическо лице в данъчната декларация.