Предоставени заеми от физически лица - деклариране в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ?

 

Намерете ни във фейсбук Счетоводна къща Алфа Консулт

 

Подлежат ли на деклариране в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ предоставени заеми над 10 000лв.?


              Въпрос:

При условие, че предоставите финансиране- заем на търговско дружество в размер над 10 000лв., имате ли задължение да обявите същия и в какъв срок?

Ако предоставените парични средства са с характера на заем, тогава ще е относима разпоредбата на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ.

В цитирания закон не се дава специално определение на понятието „заем", поради което при прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ следва да се ползват дефинициите, дадени в други нормативни актове. Съгласно чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

На основание чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените/получените парични заеми, както следва:

  1. непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
  1. непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
  2. непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ);
  3. непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

Следователно, Вие като физическо лице, ако предоставите заем от 20 000лв. на съответното ЕООД през 2018г. и до края на годината към 31.12.2018г., същият не  Ви е върнат и погасен, ще сте задължен да подадете годишна данъчна декларация в срок до 30.04.2019г.            

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ не се прилага от физически лица, които са чуждестранни лица по смисъла на закона.

Обръщаме внимание, че в случая ще следва да спазите и разпоредбите на Закона за ограничаване плащанията в брой / ЗОПБ/. Съгласно чл.3, ал.1 от закона плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

  1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
  2. на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Алинея 1 от ЗОПБ се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Ограниченията предвидени в ЗОПБ се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).

С оглед на това, ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което видът на сделките, договорите и операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, от правно значение е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършеното плащане.             

Важно е да се отбележи, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми в размер, различен от предвидения в ЗОПБ, при конкретно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.             

Заемът от физическо лице предоставен на дружеството също е част от плащанията между физически и юридически лица. В случая основанието не е задължително да е търговска сделка. Основанията могат да са различни облигационни и граждански правоотношения. Ето защо и при тази хипотеза следва да се спазват разпоредбите на ЗОПБ и ако предвидената за предоставяне сума надвишава или е равна на 10 000лв. следва да се извърши по платежна сметка към съответната банка.             

Дори в случая, ако заемът се предоставя на части и всяка част е под 10 000лв.,  следва да се разглежда от позицията дали същите са част  от уговорено финансиране по договор, което е над посочения размер. В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми под 10 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.               

С оглед наличие на свързаност между лицата следва всички извършени действия да са с равни условия като между несвързани лица.

Обадете ни се:
0896 844 889

Режийни разходи при наем от физическо лице - признаване за разход за фирмата

Договор за управление и Договор за полагане на личен труд- неплатени суми и преобразуване по ЗКПО

Промени свързани с подаване на отчетните регистри по ЗДДС, регистрацията и дерегистрацията по закона в сила от 01.01.2018г.

Какви декларации подават предприятията без дейност през 2017г.?

Данъчно третиране при отписване на несъбираеми вземания