Осигурителни вноски при повече от едно трудово правоотношение
Намерете ни във фейсбук 
Счетоводна къща Алфа Консулт
В съответствие с § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда за основно се смята трудовото правоотношение, което е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд, независимо от основанието, на което то е възникнало.
От тази разпоредба следва, че основен трудов договор е този, който е бил сключен по-рано, преди другия.
Работата по допълнителен труд предполага наличието на основно трудово правоотношение. Допълнителният труд се полага извън установеното работно време по основното трудово правоотношение.
Полагането на допълнителен труд може да става и при повече от един работодател. Важното е при сключване на трудовия договор за допълнителен труд и уговаряне в него на продължителността и разпределението на работното време да не се нарушава разпоредбата на чл. 113 КТ, в която са определени продължителността и разпределението на работното време по трудов договор за допълнителен труд. Алинея 6 на чл. 113 КТ установява, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна (чл.152 КТ) и седмична (чл.153КТ) почивка, установена с КТ
При наличие на осигуряване по повече от едно правоотношение следва да се прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, съгласно която, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение
Примери за осигуряване по две трудови правоотношения и определяне на осигурителния доход:
Казус 1: Лице работи по две трудови правоотношения. По първото правоотношение осигурителният му доход е в размер на 1200 лв. и е по-висок от минималния осигурителен доход за длъжността на лицето. Уговореното работно време е по 8 часа на ден. По второто правоотношение лицето работи на 4 часов работен ден. Възнаграждението му е в размер на 800 лв., което е повече от пропорционално намаления осигурителен доход спрямо отработеното време за длъжността на лицето. Сборът от осигурителния доход е 2000 лв. В този случай, не е необходимо осигуреният да уведомява вторият си работодател за полученото възнаграждение при първия, тъй като сборът от осигурителните му доходи не надхвърля месечния максимален осигурителен доход, които по закон е определен на 2600 лв.
Казус 2: Лице работи по две трудови правоотношения. По първото правоотношение осигурителният му доход е в размер на 500 лв. и е по-нисък от минималния осигурителен доход за лицето, който е 622 лв. Уговореното работно време е по 8 часа на ден. Осигурителният доход на лицето, върху който се дължат осигурителните вноски е 622 лв. По второто правоотношение лицето работи на 2 часов работен ден. Възнаграждението му е в размер на 490 лв., което е повече от пропорционално намаления осигурителен доход спрямо отработеното време за длъжността на лицето. Общият осигурителен доход на работника 1112 лв. (622 лв. + 490 лв.= 1112 лв.). И в този случай не е необходимо осигуреният да уведомява вторият си работодател за полученото възнаграждение при първия си работодател.
Казус 3: Лице работи по две трудови правоотношения по 4 часа дневно и на двете места. Възнаграждението по първото му правоотношение е в размер на 390 лв. и е по-ниско от половината от минималния осигурителен доход за лицето, който е 812 лв. Осигурителният доход на лицето, върху който се дължат осигурителните вноски е 406 лв. (812 лв. : 2 = 406 лв.) Възнаграждението по второто му правоотношение е в размер на 320 лв., което е по-малко от пропорционално намаления осигурителен доход спрямо отработеното време за длъжността на лицето.Месечният осигурителен доход за длъжността на лицето е в размер на 754 лв. Доходът, върху който се дължат вноските по второто правоотношение е 377 лв. (754 лв. : 2 = 377 лв.). Общият осигурителен доход на работника е 406 лв. +377 лв.= 783 лв. И в този случай не е необходимо осигуреният да уведомява вторият си работодател за полученото възнаграждение при първия си работодател.
Казус 4: Лице работи по две трудови правоотношения съответно по 8 и 2 часа дневно. По първото правоотношение осигурителният му доход е в размер на 3100 лв. и е по-висок от максималния осигурителен доход за 2018 г. който е 2600 лв. Осигурителният доход на лицето, при първия работодател, върху който се дължат осигурителните вноски е 2600 лв. Възнаграждението по второто му правоотношение е в размер на 1200 лв. В случаят осигурителните вноски на лицето се дължат само от първия работодател, тъй като при него е изпълнено условието вноските да са внесени върху максималният осигурителен доход. Независимо от това вторият работодател е длъжен да подаде декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. В тази декларация се вписват броя на работните дни на лицето в позицията „Дни зачетени за осигурителен стаж без осигурителни вноски“. Не се попълва осигурителен доход, но задължително се попълват данни за облагаемия доход на лицето и нетното му възнаграждение. В случая нетното възнаграждение се получава като от възнаграждението на лицето се приспадне дължимия от него данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Осигуреното лице в примера задължително следва да уведоми втория си работодател, че за него вече са внесени осигурителни вноски върху максималният размер на осигурителния доход. Това негово задължение произтича от разпоредбата на чл. 4 от НЕВДПОВ.
Казус 5: Лице работи по две трудови правоотношения съответно по 8 и 4 часа дневно. По първото правоотношение осигурителният му доход е в размер на 2200 лв. и е по-нисък от максималния осигурителен доход за 2018 г. който е 2600 лв. Осигурителният доход на лицето, при първия работодател, върху който се дължат осигурителните вноски е 2200 лв. Възнаграждението по второто му правоотношение е в размер на 1000 лв. В случаят осигурителните вноски на лицето се дължат от първия и от втория работодател. Вторият работодател трябва да допълни осигурителния доход на лицето до максималния месечен осигурителен доход и да внесе осигурителни вноски само върху 400 лв. (2600 лв. – 2200 лв. = 400 лв.). В декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице, вторият работодател попълва всички работни дни на осигурения в позицията за отработени и други дни, за които се дължат осигурителни вноски. Като облагаем доход се попълва сумата от 1000 лв. Попълва се и размера на нетното възнаграждение на лицето. То се изчислява така:
- Изчисляват се осигурителните вноски за сметка на осигурения за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително осигуряване и здравно осигуряване от осигурителния доход – 1000 лв.
- Приспадат се така изчислените дължими от лицето осигурителните вноски от възнаграждението му от 1000 лв.
- От получената сума се изчислява дължимия по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, данък от лицето
- Така изчислените осигурителни вноски и данък се приспадат от възнаграждението от 1000 лв. и получената стойност се записва като размер на нетното възнаграждение.
- В случай, че сборът от нетните възнаграждения на това лице надхвърли максималния размер на месечния осигурителен доход, то служебно се ограничава до него при изчисляване на паричното му обезщетение.
Казус 6: Лице работи по две трудови правоотношения съответно по 8 и 4 часа дневно. По първото правоотношение осигурителният му доход е в размер на 1200 лв. и е по-нисък от максималния осигурителен доход за 2018 г. който е 2600 лв. Осигурителният доход на лицето, при първия работодател, върху който се дължат осигурителните вноски е 1200 лв. Възнаграждението по второто му правоотношение е в размер на 1300 лв. При втория си работодател лицето получава и суми от средствата за социални разходи в размер на 200 лв. всеки месец. Осигурителни вноски на лицето се дължат от първия и втория работодател. Първият работодател дължи осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение. Вторият работодател следва да допълни осигурителния доход на лицето до максималния осигурителен доход от 2600 лв. Той дължи вноски върху 1400 лв. (2600 лв. – 1200 лв. раб. запл.= 1400 лв.). Този доход от 1400 лв. се състои от 1300 лв. работна заплата и 100 лв. от сумите за социални разходи. При втория работодател нетното възнаграждение на лицето се изчислява както следва:
- От полученото възнаграждение плюс цялата сума от средствата за социални разходи или общо 1500 лв. се изчисляват осигурителните вноски за сметка на лицето за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително осигуряване и здравно осигуряване
- вноските се приспадат от 1500 лв.
- Изчислява се дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица
- Така изчислените суми за осигурителни вноски и данък се приспадат от 1500 лв. и се записват като нетно възнаграждение в декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“
Възнаграждение за положен личен труд - формира ли оборот за регистрация по ЗДДС ?
Предоставени заеми от физически лица - деклариране в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ?