Осигуряване на чужденец собственик на българско дружество
Намерете ни във фейсбук 
Счетоводна къща Алфа Консулт
Често в практиката си сме изправени пред въпросителни, когато става възпрос за осигуряване на чуждестранни граждани собственици или съдружници в юридически лица, регистрирани по законодателството на Република България.
Един от въпросите, който често бива поставян е подлежи ли на осигуряване в България, гражданин на ЕС регистрирал фирма в нашата страна?
Това, че едно лице е списано като управител на съответната фирма, води ли до задължение за провеждане на осигуряване съгласно българското законодателство?
Отправихне запитване до НАП за изразяване на становище по поставените въпроси.
Относно: приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило и заведено в ЦУ на НАП Ви уведомяваме за следното:
Изложена е следната фактическа обстановка:
Съдружници в търговско дружество, регистрирано съгласно българското законодателство със седалище и адрес на управление в Република България, са български и гръцки гражданин, вписани в Агенцията по вписванията като управители заедно и поотделно. Лицата нямат сключени договори за управление и контрол с дружеството и нямат определено възнаграждение за управленските си функции.
Българският гражданин полага личен труд в дружеството и се осигурява в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Полаганият личен труд се изразява както в управленчески функции, така и всякаква дейност, извършвана в дружеството.
Гръцкият гражданин не упражнява трудова дейност, свързана с дейността на търговското дружество и не получава възнаграждение.
Поставени са следните въпроси:
1. Подлежи ли на осигуряване по българското законодателство гръцкият гражданин, вписан като съдружник и управител, който не упражнява трудова дейност в дружеството?
2. Актът на вписване води ли до основание за задължителното му осигуряване?
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило и заведено в ЦУ на НАП Ви уведомяваме за следното:
Изложена е следната фактическа обстановка:
Съдружници в търговско дружество, регистрирано съгласно българското законодателство със седалище и адрес на управление в Република България, са български и гръцки гражданин, вписани в Агенцията по вписванията като управители заедно и поотделно. Лицата нямат сключени договори за управление и контрол с дружеството и нямат определено възнаграждение за управленските си функции.
Българският гражданин полага личен труд в дружеството и се осигурява в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Полаганият личен труд се изразява както в управленчески функции, така и всякаква дейност, извършвана в дружеството.
Гръцкият гражданин не упражнява трудова дейност, свързана с дейността на търговското дружество и не получава възнаграждение.
Поставени са следните въпроси:
1. Подлежи ли на осигуряване по българското законодателство гръцкият гражданин, вписан като съдружник и управител, който не упражнява трудова дейност в дружеството?
2. Актът на вписване води ли до основание за задължителното му осигуряване?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, изразяваме следното принципно становище:
На първия въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави–членки.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Следователно, квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО и продължава до прекратяването й (основание чл. 10 от кодекса).
Ако лицето не осъществява дейност на територията на Република България, която съгласно осигурително й законодателство не може да се квалифицира като дейност като заето или самостоятелно заето лице, няма да са налице предпоставки за определяне на приложимо законодателство по регламента, тъй като не е налице трансгранична ситуация.
В хипотезата при която съдружник в дружество упражнява трудова дейност в дружеството и същевременно работи в страна членка на ЕС ще възникне основание за прилагане на координационните правила за социална сигурност за заети и самостоятелно заети лица, които се движат в общността, залегнали в Регламент (EO) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за работа в две страни-членки на европейския съюз.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивни лица извършващи едновременна заетост е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави–членки.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
При трудова заетост на територията на две или повече държави-членки приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност се определя съгласно разпоредбата на чл. 13 от Регламент № (ЕО) 883/2004 от компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на осигуреното лице.
В случаите когато лице упражнява дейност като съдружник в дружество и подлежи на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, то същото се разглежда като „самостоятелно заето лице” по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство.
В запитването е посочено, че статутът на лицето в Гърция е на работещо по трудово правотношение, т.е като на „заето лице”. При тази хипотеза приложение може да намери разпоредбата на чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно цитираната правна норма лице, което осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави –членки е подчинено на законодателството на държавата- членка, в която то осъществява дейността си като заето лице.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 16 от Регламент 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
При условие, че лицето пребивава на територията на България, е необходимо да уведомите компетентната Териториална дирекция на НАП за обстоятелството, че упражнява дейност в две държави-членки.
Ако се установят внесените осигурителни вноски в България за времето, през което лицата са подлежали на задължително осигуряване в друга държава-членка, същите подлежат на възстановяване или прихващане за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК.
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави–членки.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Следователно, квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО и продължава до прекратяването й (основание чл. 10 от кодекса).
Ако лицето не осъществява дейност на територията на Република България, която съгласно осигурително й законодателство не може да се квалифицира като дейност като заето или самостоятелно заето лице, няма да са налице предпоставки за определяне на приложимо законодателство по регламента, тъй като не е налице трансгранична ситуация.
В хипотезата при която съдружник в дружество упражнява трудова дейност в дружеството и същевременно работи в страна членка на ЕС ще възникне основание за прилагане на координационните правила за социална сигурност за заети и самостоятелно заети лица, които се движат в общността, залегнали в Регламент (EO) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за работа в две страни-членки на европейския съюз.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивни лица извършващи едновременна заетост е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави–членки.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
При трудова заетост на територията на две или повече държави-членки приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност се определя съгласно разпоредбата на чл. 13 от Регламент № (ЕО) 883/2004 от компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на осигуреното лице.
В случаите когато лице упражнява дейност като съдружник в дружество и подлежи на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, то същото се разглежда като „самостоятелно заето лице” по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство.
В запитването е посочено, че статутът на лицето в Гърция е на работещо по трудово правотношение, т.е като на „заето лице”. При тази хипотеза приложение може да намери разпоредбата на чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно цитираната правна норма лице, което осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави –членки е подчинено на законодателството на държавата- членка, в която то осъществява дейността си като заето лице.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 16 от Регламент 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
При условие, че лицето пребивава на територията на България, е необходимо да уведомите компетентната Териториална дирекция на НАП за обстоятелството, че упражнява дейност в две държави-членки.
Ако се установят внесените осигурителни вноски в България за времето, през което лицата са подлежали на задължително осигуряване в друга държава-членка, същите подлежат на възстановяване или прихващане за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК.
На втория въпрос:
Фактът, че едно лице е вписано като съдружник и управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от деня, в който започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО, за който са внесени или дължими осигурителни вноски и е приложимо българското законодателство.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
Осигурителни вноски при повече от едно трудово правоотношение
Възнаграждение за положен личен труд - формира ли оборот за регистрация по ЗДДС ?