Регистрация по чл. 97а от ЗДДС и извършване на услуга в рамките на ЕС?

на .

Намерете ни във фейсбук Счетоводна къща Алфа Консулт

 

Отговаряме на отправено запитване, свързано с извършване на услуги в чужбина:

Здравейте, имам няколко въпроса свързани с извършване на услуги в чужбина: Ние сме новосъздадена фирма, нерегистрирана по ДДС (все още няма дейност) и ни предстои да извършваме услуги в чужбина. Четох,че ако издаваме фактури към ЕС, трябва да се регистрираме по ДДС - чл.97а и да подаваме ВИЕС декларации. Вярно ли е това и ако да всеки месец ли е необходимо да подаваме ДДС и ВИЕС  дори и да нямаме извършена услуга; какви документи са ни необходими, за да се регистрираме по този член? 

От 01.01.2010 г. се въведе нова специална регистрация по ЗДДС, а именно задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя по доставката.По смисъла на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на България, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. 

В запитването си посочвате, че предстои да извършвате дейност по предоставяне на услуги, по които получатели са лица, установени на територията на друга държава членка. В тази връзка е необходимо да се съобразите с разпоредбата на чл.97а от ЗДДС:

В този случай за определяне мястото на изпълнение на предоставяната услуга е необходимо да се уточни статута на лицето, получател по доставката.

Следва да имате предвид, че от 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2001 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент). В същия са определени доказателствата, с които доставчикът следва да разполага за определяне статута на получателя. Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, какъвто е настоящият случай, по силата на чл.18, §1 от Регламента доставчикът й може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:

- получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени. Потвърждението се получава по електронен път, чрез интернет страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет страницата на НАП;

или

- получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но е уведомил доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.

Съгласно чл.18, §2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Ако доставчикът на услугата разполага с доказателства, които определят статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Ако данъчно задълженото лице, в качеството си на доставчик не се снабди със съответните доказателства, определени с чл.18, §1 от Регламента, и не може да приеме, че получателят по доставката има статут на данъчно задължено лице, то за определяне мястото на изпълнение на доставката следва да се приложат правилата, относими към данъчно незадължените лица.

Доколкото в конкретния случай Вашата фирма, в рамките на независимата си икономическа дейност ще предоставя услуги на данъчно задължени лица, установени на територията на държава членка за Вас ще са налице основания за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС.

По силата на ал.4 от чл.97а от закона възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъка за доставката става изискуем (датата на извършване на услугата или датата на плащането).

Независимо от наличието на регистрация за въпросните доставки, в случая Вие като доставчик няма да начислява данък върху добавената стойност, тъй като същите ще са с място на изпълнение извън територията на страната - мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (чл.86, ал.3 във връзка с чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС).

Съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС, лице регистрирано на основани чл.97а от закона няма право на данъчен кредит. 

Относно отчитането съгласно ЗДДС на регистрираните лица на основание чл.97а от ЗДДС следва да имате предвид следното:

Реквизитите, които фактурата трябва да съдържа са посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС. Едно от задължителните изисквания е данъчния документ да съдържа идентификационния номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС на доставчика.

Данъчно задължени лица, които са регистрирани на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури /чл.113, ал.9/. Когато тези лица предоставят услуги, с място на изпълнение на територията на друга държава членка или на трета страна като основание за неначисляване на данък следва да посочат "чл.21, ал.2 ЗДДС", а за доставки с място на изпълнение на територията на страната - "чл.113, ал.9 ЗДДС". 

Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите.

Съгласно чл.113, ал. 2 от ППЗДДС регистрираните лица на основание чл.97а, 99 и чл.100, ал.2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната. За Вас не възниква задължение за деклариране в дневника за продажбите на извършените доставки на услуги към данъчно задължени лица, установени на територаията на трети страни.    

По силата на чл.113, ал.3 от ППЗДДС регистрираните лица на основание чл.97а от закона могат да не изготвят дневник за покупките, като в тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.  

За всеки данъчен период, регистрираното лице има задължение за подаване на справка-декларация – чл.125, ал.1 от ЗДДС, а VIES-декларацията се подава само за данъчни периоди, в които са осъществени доставки по чл.21, ал.2 от ЗДДС и получател е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка/чл.125, ал.2 от ЗДДС и чл.117, ал.2 и ал.5 от ППЗДДС/.

 

Счетоводна къща Алфа Консулт

Обадете ни се:
0896 844 889

Осигуряване на чужденец собственик на българско дружество

Осигурителни вноски при повече от едно трудово правоотношение

Фактура за доставка на отпадъци с нулева ставка чл. 163а, ал. 2 ЗДДС - отразяване в отчетните регистри по ЗДДС.

Предоставени заеми от физически лица - деклариране в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ?